„...след това прие българското царство Симеон... и великия град Преслав той… гради и създаде в 28 години...” Апокрифна българска писменост Велики Преслав е разположен в долината на река Камчия при изхода на Върбишкия проход в Стара планина. Градът е общински център в област Шумен. Отстои на 20 км от град Шумен и има около 9200 жители. Археологическите проучвания, на 2 км южно от днешния град потвърждават, че тук се е издигал великолепен град. Той е бил столица на Българското царство от 893 до 969 година, и с право е наричан Велики Преслав. Селището е възникнало през първата половина на IX век по времето на хан Омуртаг, а по- късно след това цар Симеон премества столицата от Плиска тук. "Ако ли някой селяк и нищ и чужд човек дойде отдалече до кулите на княжеския двор и ги види, той се учудва. И като пристъпи към вратата, чуди се и се пита, а като влезе вътре, вижда от двете страни големи сгради,украсени с камък и изпъстрени с дърво и прочее. Когато влезе в двореца и види високи палати и църкви, украсени отвън с камък, дърво и шарки, а отвътре с мрамор и мед, сребро и злато, той не знае на какво да ги оприличи, защото не е видял такова нещо в своята земя, освен сламени хижи – бедният, сякаш си загубва ума и им се чуди..и ако някой го запита, когато се завърне в своята земя..: „Какво видя там?”, той ще рече: Не зная как да разкажа това – само със вашите собствени очи бихте могли достойно да се удивите на тази красота!"

Из “Шестоднев" на Йоан Екзарх -Х в.

Велики Преслав става една от най- известните столици на югоизточна Европа. Градът, разположен на площ от 3,2 кв. км, се е отличавал с блестящи сгради, украсени със злато и сребро. Някога Преслав бил обграден с две високи крепостни стени. Първата заграждала външния град – мястото, където живеели обикновените жители. Втора крепостна стена обграждала вътрешния град – Цитаделата, в която били разположени сградите на властта. Най- характерната постройка от стария Преслав е Златната (Кръглата) църква, строена през 908 година. Централната постройка има 12 ниши в стената и 12 колони от бял мрамор, изправени между тях. Националният историко-археологически резерват с музей "Велики Преслав" е разположен върху руините на старата българска столица (893-972 г.) и обхваща около 500 ха от нейната площ. Продължаващите повече от век проучвания сочат, че Преслав е замислен и построен от своите създатели като един великолепен град, достоен да съперничи на византийската столица Константинопол. До този момент на територията на резервата и неговата околност са открити десетки недвижими паметници, а в експозицията на музея могат да се видят оригинални произведения на старобългарското и византийското изкуство. Сред тях са шедьоври като иконата на Св. Теодор, Преславското златно съкровище и Керамичният иконостас от Дворцовия манастир, участвали в редица български и международни изложби. Музеят притежава и уникална по своя характер колекция от оловни печати - тя е най-голямата в света и е открита при разкопките на административна сграда в Дворцовия център. Изключително ценна е и сбирката от епиграфски паметници - едно неоспоримо доказателство за високите достижения и просветна дейност на Преславската книжовна школа. Манастирът "Св. Панталеймон" в резервата "Патлейна" е разположен на 2 - 2,5 километра южно от градската крепостна стена, в първата гънка на планинската верига.Според предание, в този манастир се оттеглил княз Борис, след като се отказал от престола.